КАТЯ АНГЕЛОВА

Родена в България. Куратор и изкуствовед. В момента Катя Ангелова ръководи Kunstverein (Милано), международна мрежа от арт пространства, базирана в Амстердам, Милано, Ню Йорк и Торонто. Работи като консултант за Artline – арт проект на Община Милано, колекция от произведения на изкуството на открито в рамките на публичния парк на трансформационната зона CityLife.

Завършва история и теория на културата (културология) в Софийския университет, прави докторат в E.H.E.S.S. Париж, където работи върху триъгълника на взаимоотношенията артисти, критици и публика. Нейната специализация в École du Magasin в Гренобъл й позволява да съчетае изследванията с кураторската работа.

 

Работи в кураторския екип на Isola Art Center (2004-2009), като асистент-куратор на Manifesta7 Trento в Италия (2008). Куратор е на асоциация ArtePollino за проект, създаден съвместно с Matera 2019 Европейска столица на културата. Директор е на българския павилион на 58-то Венецианско биенале. Гостуващ преподавател е в Politecnico di Milano, лаборатория по изкуства и визуална комуникация (обществени пространства и мултикултурализъм).

 

Катя Ангелова пише за специализирани списания. Чрез формата на изложби и критични текстове, тръгвайки от художествените практики, тя се интересува от връзките между изкуството и архитектурата, градската трансформация, неформалната икономика и миграцията. Обръща внимание на експерименталните изложбени формати в контекста на съвременното изкуство.

 

Снимка: Флавио Бонети

 

Защо избра Милано?

Живях в Париж, където направих докторантурата си в E.H.E.S.S., и това беше мястото, което винаги съм искала и обичала. В България учих във френско училище и отраснах с музика, литература и френски език. Да живея в Париж беше проектът за моето бъдеще, но да не подценяваме последствията от любовта… Така че любовта ме доведе в Милано, което се превърна в моя „осиновен“ град. Любопитно ми беше, но всичко беше трудно в началото, не говорех италиански, правех изследвания в Париж, а Милано не беше идеалното място за изследвания. Няколко години живях между Италия и Франция, въпреки че Милано беше мястото на ежедневието ми.


С течение на времето (мисля, че Милано се нуждае от време) започнах да обичам бавно този град с идеята, че искам всеки момент да го изоставя. Като по някаква магия се привързах към най-скритите му места, които ми се откриваха малко по малко, чрез срещите, лакътушейки из дворовете и улиците на малкия метрополис … Сега го чувствам част от мен,  след 20 години живот в Милано, винаги се чувствам малко „чужденка“.

 

По дефиниция чужденецът е човек, който не мисли обичайно: цялата картина на нещата, които той е приемал за даденост в рамките на своята група по произход, не важи в новия му свят. Условието за чуждост, за потенциал за наблюдателност, е предоставено на тези, които не са „свикнали“, не са пристрастени към реалността, която ги заобикаля – условие, общо за лудите, чужденците и артистите …

 

Какво ти харесва най-много в София?

Харесвам зеленината и дървета, които растат без логика; мимолетните посещения на църкви, които ме изпълват с радост; скритите дворове на София, рай за котките; бабите, които продават цветя, набрани от техните градини; планините от дини по улиците; планината Витоша съвсем наблизо, позволяваща ти да избягаш от града. Често се разхождам, наслаждавайки се на парче  баница или гореща царевица, спирам да отпия глътка топла минерална вода във фантастичния триъгълник между турската баня, джамията и синагогата, … накратко София е мястото на моите важни приятелства. С времето все повече имам желание да се връщам.

 

От професионална гледна точка можеш ли да сравниш двата града?

Занимавам се със съвременно изкуство, аз съм куратор на свободна практика и преди 10 години създадох non-profit организация (Kunstverein) в Милано (заедно с две приятелки и колежки, Андреа и Алесандра), което е част от международна мрежа от “Kunstvereins in franchise”, базирана в Амстердам, Ню Йорк и Торонто. Kunstverein (Милано) функционира като отворено пространство за диалог и обмен, като място за срещи и пътуващо изложбено пространство, в което се артикулира материално-семиотично изследване, тръгвайки от художествените практики (www.kunstverein.it).

 

Баби Бадалов, From Ottoman, to Otto man, 2018 Visual poetry,
Mural С любезното съдействие на автора и Асоциация Art Today

 

Имам късмета да работя през последните пет години в един от най-важните обществени арт проекти в тази страна, проектът Artline на Община Милано, колекция от произведения на изкуството на открито, които се развиват в обществения парк на трансформационната зона CityLife, включваща творби на млади и на вече утвърдени автори.

 

Публик Арт Проект, който има за цел да свърже жителите на квартала и града със съвременното изкуство. Целта е да се използва изкуството като ресурс, за да се наблюдава реалността от други гледни точки, с нови очи.

 

Ханс Шабус, The Sun Highlights the Lack in Each, 2018
С любезното съдействие на автора и Асоциация Art Today

 

Преди две години бях поканена от Емил Миразчиев да курирам Седмицата на съвременното изкуство в Пловдив и предложихме в града проект на Алберто Гарути – „На родените днес“, проект в публичното пространство, в квартал „Капана“, където уличните светлини мигат всеки път, когато се роди дете в една от болниците „Селена”, „Св. Георги “и „Торакс “, където в родилното отделение е инсталиран бутон, който персоналът или таткото могат да натискат при всяко ново раждане. Този бутон нарежда системата на уличните лампи в квартал “Капана” да увеличи интензитета на светлината. Всеки път, когато светлината пулсира, това означава, че се е родило  бебе. Проект за хората, прост, но поетичен, каквито са произведенията на Алберто Гарути. Беше много трудно да получим всички разрешителни и да реализираме тази работа в публичното пространство … да, от време на време работя в проекти в България, винаги с удоволствие, но трудностите са големи.

 

Алберто Гарути, Ai nati oggi, 2018 
С любезното съдействие на автора и Асоциация Art Today

 

COVID 19 промени много ритъма на живот в двата града. Какъв ще бъде светът след 6 месеца? Какво ще се случи с изкуството и културата?

Катастрофата Covid ни позволи да се спрем, да можем да поразсъждаваме върху бъдещето. Какъв ще бъде светът? Какво ще се промени? Аз също съм любопитна да разбера. Нямам категоричен отговор. В света на изкуството и културата чакаме момента, в който животът на местата за социализация ще е възможен и тогава трябва да започнем да живеем отново в света на колективността. Силно вярвам, че изкуството има потенциала да ни даде инструменти за четене и изживяване на света, благодарение на способността си да обедини символични форми и социални функции. Това е една от формите, които могат да предложат изживяване и да формират ежедневния ни опит.

 

Снимка: Флавио Бонети

 

Covid е и момент, който ни позволява да преосмислим ролите и позициите на актьорите в света на културата. Видяхме в този момент на затваряне как културата успя да ни съпътства, да изясни ситуацията, може би дори да ни помогне да преодолеем трудни моменти.

 

Независимите професионалисти от света на културата са безспорно уязвими, артистите страдат от икономическата криза, в действителност те страдаха от нея и преди, но сега е ясно, че се нуждаем от обмисляне, от структурирана икономическа подкрепа. Надявам се, че художниците от обществото след Covid 19 ще играят важна роля в живота за по-отворен поглед към света, към по-приобщаващо социално осъзнаване.

 

Любима мисъл?

“Човекът, който намира родината си мила, е само нежен начинаещ. Този, за когото всяка земя е като неговата, вече е силен човек, но само онзи, за когото целият свят не е нищо друго, освен “чужд” е съвършен.”, фраза на Цветан Тодоров, която той взема назаем от Едуард Саид, палестинец, живял в САЩ, който от своя страна го взема от Ерих Ауербах, германец, заточен в Турция …

 

Клаудия Лози, Voce a Vento, 2018
С любезното съдействие на автора и Jazzi

 

Други статии

Коментари

be the first to comment on this article

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Отиди до TOP