ИВЕТА ГОЧЕВА

Земята е нашият дом

Ивета Гочева е първият носител на наградата на „Асоциация за българска култура“ за особен принос в развитието и популяризирането на българската култура в Милано, Италия. Родена е в Плевен, Северна България. Завършва езикова гимназия с английски и испански език в София, живее в Италия и Китай. Сега следва международен бизнес и има всестранни интереси, които непрекъснато развива. Майка е на две деца, родени в Италия, които отглежда с чувството, че Земята е техният дом – учи ги на всички български традиции и обичаи, но и да харесват, уважават и да умеят да се насладят и на чуждите.

 

Ивета, как съдбата те отведе от Плевен до град Суджоу в Китай и до Милано в Италия?
Родена съм в прекрасния град Плевен, но за съжаление там съм живяла само осем години, след което семейството ми се мести в София. Никога не съм вярвала, че ще мога, а и не съм искала, да живея в чужбина, дори демонстративно го съобщавах на всички. Съдбата реши да ми се надсмее, като постави на пътя ми съпруга ми, който живееше в едно прекрасно малко градче в покрайнините на Милано, където го последвах през 2006г. Неговата работа го отведе в Китай преди 7-8 години за едни много дълги командировки, които отнемаха по 10 месеца в годината. Така преди една година взехме решението за важната стъпка да се преместим в Суджоу, Китай.

 

Кои са най-големите разлики в манталитета и обичаите на хората от Изтока и Запада?
Имам късмета да съм живяла в страни, богати на култура, история и традиции. Представете си разликата в манталитета и разбиранията между страни в Европа, дори между българи и италианци, а тези на друг континент, в толкова различна страна, са още по-пъстри. И трите нации – българска, италианска и китайска, се открояват с голямо чувство за чест и достойнство. Когато пристигнах в Италия, за мен беше особено и неразбираемо как е възможно всички, близки и познати, приятни и не толкова приятни един на друг хора, да се целуват по бузите при среща. В началото го тълкувах като лицемерие, след което разбрах, че това е възпитание и доброжелателство. Това ми даде урок и в живота започнах да приемам много по-лесно различията в манталитета. Италия, все пак, е страна, която познаваме повече, учили сме в училище италиански произведения, слушали сме музика и по някакъв начин, специално ние българите, които имаме афинитет към Италия, сме опознали горещият темперамент на италианеца.

Китайците са много добронамерени хора. Имат много вярвания, които спазват в ежедневието си, като започнем, че винаги пият топла вода, защото смятат, че студената вода ще пресече топлия стомах. Сутрин в парковете и публичните площадчета, в жилищни комплекси, хората започват деня с групови занимания по тайчи или групови танци – без срам, притеснение или стеснение. Това е нещо, което смятам, че снижава нивата на стрес и напрежение и би било хубаво да съществува навсякъде по света.

Разбира се предизвикателство е яденето с клечки, тъй като не ми се отдава особено, но си нося специален комплект с прибори в кутийка с мен по ресторантите. Но винаги първо се мъча известно време с клечките, преди да прибегна до тях. Влюбена съм в китайските традиционни дрехи, които те продължават да носят и в ежедневието, както при празници, а за сватби традиционните червени рокли.

Ние, българите, които сме на географския кръстопът, какво сме взели от едните и от другите?
Ние българите сме горд народ именно с различията си, но имаме късмет да сме на едно от най-желаните “парчета“ земя, от където са минавали и минават много хора от различни места по света, свързвайки страни и народи. Смятам, че ние колкото сме давали, толкова сме и взимали от другите култури. Колкото повече взимаме от света, толкова сме по-богати душевно! Виждала съм идентични български и италиански кукери, което ме е озадачавало. Ходих на една лекция по китайска традиционна медицина в болница, която лекува по този начин и неща, които моята баба, която е педиатър ми е казвала като народна медицина, бяха много близки.


Китай и Италия пострадаха много от новия коронавирус. Какво можем да научим от техния опит?
Когато вирусът започна да се разпространява, аз бях в Китай. Хората точно започнаха да се подготвят за празнуване на Китайската Нова Година и обявиха карантини и затворени градове. Не мога да давам мнение за събитие, което не е отминало и тема, по която не съм специалист. Мога да кажа, че китайският народ е имал много житейски удари и уроци и те си взимат поука от тях. Направи ми впечатление, че още преди вируса хора, които са болни, носеха маски. Бихме могли да вземем пример и да пазим хората около себе си.  За съжаление, Италия преживява един много тежък и труден момент. Човечеството учи по най-трудния начин един много важен урок – това да сме единни, да се подкрепяме, да сме по-състрадателни, да поддържаме производствата и страните си с каквото можем, да мислим за планетата си. Надявам се много хора да са си дали сметка за важните неща!

Любима мисъл?
„Не можем да избягаме от това, което трябва да ни се случи. Вятърът ще ни отведе на местата, които трябва да посетим. Слънцето ще огрее хората, които трябва да забележим. Въздухът ще даде живот на ситуациите, които е нужно да оживеят. Нощта ще затъмни нещата, от които иска да ни предпази.“

 

Други статии

Коментари

be the first to comment on this article

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Отиди до TOP